2019-та беше красива филмова година. Още в началото на годината “Зелената книга” спечели “Оскар” за най-добър филм и Димитър Маринов ни накара да почувстваме тази награда и поне малко българска. В средата на годината Тарантино ни предложи “Имало едно време в Холивуд” и събра на едно място великолепието на Брад Пит и Леонардо ди Каприо. И преди да се изтъркули годината, Мартин Скорсезе ни устрои 210-минутен актьорски спаринг между Робърт Де Ниро и Ал Пачино, и добави Джо Пеши за разкош.
И преди да си помислите, че от студио за бизнес редизайн сме се превърнали във филмови критици, нека допълним първото изречение. 2019-та беше красива, богата и иновативна филмова година.
В “Ирландецът” например, виждаме иновативна комбинация на съвременни технологии и дистрибуция. Говорим за:
/ специалните ефекти на “Лукасфилм” студио, които посредством дигитални технологии подмладяват тримата велики актьори и им позволяват в един филм да изиграят 70 годишни сбръчкани гангстери и 20 годишни източени момчета, и
/ разпространението на филма през Нетфликс, а не масовия киносалон.
Лесно е на пръв поглед да си кажем, че това са умни технологии и иновативни бизнес ходове, но истината е че те носят едно съвсем различно преживяване на крайния потребител и не са случайни, а търсени. И ако ни позволите да използваме любимите си Лончлабс термини – това е един съвсем умишлен редизайн на преживяването на зрителя, който Скорсезе и екип успяват да осъществят.
Редизайн, който става възможен – на първо място заради педантичното познаване на зрителя. Да, Скорсезе и екип знаят, че един филм с времетраене три часа и половина е по-добре да се гледа вкъщи. Заради комфорта. Заради свободата да определим темпото на гледане. Заради тишината, която само подсилва играта на Ана Пакуин, и която ние също сами контролираме. И така неизненадващо зрителите възприеха автономията, която Скорсезе им даде и превърнаха “Ирландецът” от 3-часов филм в 5-часово преживяване, което не можеш да имаш в киносалона. И да, някои от нас трябваше да вземат назаем офисния проектор за да гледат филма на голям екран, но Скорсезе знае и, че наличието на достъпни технологии в дома, е въпрос само на време. По-важното е, че като зрители влязохме в ролята на ко-дизайнери.
Разбира се, това филмово преживяване нямаше да е възможно без събирането и управлението на един невероятен мултидисциплинарен екип и мрежа от партньори. Няма да ги изброяваме, защото не би ни стигнал екрана, но ще кажем, че около 30 различни дизайн специалности са включени в производството на филма. Ще кажем и че управлението на толкова много криейтив хора, ни се струва като повод да свалим шапка, особено когато са оставили място за зрителя като ко-дизайнер.
И независимо дали филмът ви е харесал или не, за нас е важна направата. Дизайнът и редизайнът на преживяването. Не сме филмови критици, ние сме студио за бизнес редизайн. Нашата цел като екип е да помагаме на компаниите да създават нови по-добри преживявания за своите клиенти. Затова работим за промяна на начина на мислене и работа вътре в компаниите, на средата, за по-гъвкаво структуриране и управление на разнородни екипи и иновативни проекти. И тази година Скорсезе ни препотвърди, че иновативните преживявания идват от дълбочинното познаване на потребителите и събирането на добри дизайнери на едно място. Нещо, което по свой, скромен начин, се опитваме да правим и ще продължим да правим и през 2020.
Ще се радваме да го правим заедно!
За 2019 искаме да благодарим на компаниите, които ни дадоха възможност да работим съвместно – на Accenture, Roche, A1, RaiffeisenBank, Ligna Group и Planex Invest, на Фондация Цоцорков, Тук-Там и Arc Academy. Те ни позволиха да работим по смислени и интересни проекти и да се докоснем до световните иновационни тенденции в области като SmartHome, TeleHealth, NextGen Gaming и то в България. Благодарим и на всички обитатели на новия ни офис в Мисия23, на нашата мрежа от launchlabs офиси в Берлин, Базел и Бангалор и на себе си като екип, че минахме успешно през всички трудности и че гледаме заедно напред към 2020.
От Елина и екипа на launchlabs Sofia